Темата за продължаващото обучение професионално обучение в застраховането е актуална и сега. Познаваме ли изискванията? Прочетете повече в сататията:

През 2021 г. Комисията за финансов надзор (КФН) публикува ключови указания, които дадоха яснота как следва да се тълкуват и прилагат разпоредбите на Кодекса за застраховането относно продължаващото професионално обучение и развитие на разпространителите на застрахователни продукти.

Макар указанията да не са нов нормативен акт, те имат изключително практическо значение – именно по тях КФН извършва проверки, изисква документи и оценява дали даден застраховател, брокер или агент спазва закона.

В тази статия ще разгледаме:

• кои лица подлежат на задължително продължаващо обучение;

• какъв е минималният обем и съдържание на обучението;

• кой може да го организира;

• как правилно се документира;

• какви са задълженията за отчетност пред КФН;

• какви са най-честите грешки на практика.

Каква е целта на продължаващото професионално обучение

Съгласно Кодекса за застраховането и указанията на КФН, продължаващото обучение не е формалност, а механизъм за гарантиране, че лицата, които продават или управляват продажбата на застрахователни продукти:

• поддържат актуални знания;

• действат в интерес на клиента;

• разбират добре продуктите, рисковете и регулаторната рамка;

• изпълняват ролята си на подходящо професионално равнище.

Едно от най-важните изисквания, потвърдени изрично в указанията, е следното:

Всяко лице, което подлежи на продължаващо професионално обучение, трябва да е завършило не по-малко от 15 часа обучение или развитие годишно.

Тези 15 часа не са „на хартия“, а трябва да:

• съответстват на реалната роля на лицето;

• са свързани с естеството на продаваните продукти;

• отразяват конкретната дейност в рамките на застрахователя, брокера или агента.

Кои лица подлежат на задължително обучение

1. При застрахователните брокери

Брокерът е длъжен да осигури обучение за:

• своите служители, които се занимават с разпространение на застрахователни продукти;

• лицата, които управляват и контролират тази дейност;

• други лица, посочени в чл. 303 и чл. 304 от КЗ.

2. При застрахователите и презастрахователите

Обхватът е значително по-широк и включва:

• служители, пряко ангажирани с разпространението;

• членове на управителни органи, отговорни за продажбите;

• застрахователни агенти – физически лица;

• служители на застрахователни агенти – юридически лица;

• лица, управляващи дейността по разпространение;

• посредници, предлагащи застраховки като допълнителна дейност, и техните служители.

Кой може да организира обучението

КФН дава ясна свобода, но в рамките на закона.

Обучението може да бъде организирано:

• Вътрешно – със собствени ресурси на застрахователя или брокера;

• Външно – от:

• друг застраховател или брокер;

• организация по чл. 304, ал. 5 от КЗ;

• висше училище;

• специализирани обучителни платформи и доставчици.

Ключовото условие е обучението да:

• има ясно съдържание;

• да е с измерима продължителност;

• да завършва с доказуемо успешно преминаване.

Как правилно се документира обучението

Това е една от най-често проверяваните точки от КФН.

При вътрешно обучение

Задължително се съставя протокол, който съдържа:

• темите и материалите;

• продължителността;

• имената на обучените лица;

• името и подписа на обучителя;

• начина, по който е установено успешното преминаване.

При външно обучение

Изисква се:

• сертификат или друг удостоверителен документ, който ясно посочва:

• кой е доставчикът на обучението;

• кой е обучаваният;

• какви знания са придобити;

• датите и часовете.

Къде се съхраняват документите

Указанията са изключително конкретни:

• при застрахователите – в личните служебни досиета;

• при агентите – към досието на агента;

• при брокерите – към актуалния списък на служителите;

• при посредниците с допълнителна дейност – по аналогичен ред.

Отчитане пред КФН: различен режим

За застрахователните брокери

Брокерите имат активно задължение:

• ежегодно отчитане до 31 януари;

• чрез утвърден образец на годишна справка;

• за предходната календарна година.

За застрахователите и презастрахователите

При тях задължението е:

• при поискване от КФН;

• но с изискване документите да са налични и подредени по всяко време.

Най-честите грешки на практика

От опита с проверки и консултации, най-често се срещат:

• „общи“ обучения без връзка с реалната роля;

• липса на часове или неясна продължителност;

• сертификати без дата или съдържание;

• несъхранени протоколи;

• обучение, проведено, но недокументирано;

• обучение, документирано, но без реално съдържание.

Как да сте спокойни при проверка

Най-сигурният подход е:

• ясна годишна обучителна програма;

• използване на структурирани онлайн обучения;

• автоматично отчитане на часове;

• централизирано съхранение на документи;

• обучения, съобразени с изискванията на КЗ и КФН.

Заключение

За застрахователите, брокерите и агентите това не е просто регулаторно задължение, а елемент от професионалната репутация и устойчивост на бизнеса.