Въведение: защо застраховането е немислимо без право

Всяка полица, независимо дали е „Гражданска отговорност“, „Живот“ или „Имущество“, стъпва на един и същ фундамент – застрахователното право.
То определя как се сключва договорът, какви са задълженията на страните, кога се плаща обезщетение и как се решават споровете.

С други думи, застрахователното право е правилникът на доверието – гарантира, че нито застрахователят, нито клиентът няма да бъдат ощетени.

Какво представлява застрахователното право

Застрахователното право е съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията между:

• застрахователи и застраховани лица;
• посредници (брокери, агенти) и клиенти;
• държавния надзор и застрахователния пазар като цяло.

В България основният нормативен акт е Кодексът за застраховането (КЗ) – приет през 2015 г. и актуализиран многократно, последно през 2023 г.
Той събира в едно над 800 члена и подзаконови наредби, които покриват целия цикъл – от лицензиране на компании до ликвидация на щети.

Основни принципи на застрахователното право

1. Доброволност и добросъвестност – освен задължителните застраховки, всяка друга се сключва по желание и на база вярна информация.
2. Икономическо обезщетение – застраховката компенсира реалната вреда, но не обогатява застрахования.
3. Разпределение на риска – чрез премиите се създава общ фонд, от който се изплащат обезщетенията.
4. Контрол и надзор – държавата чрез КФН следи за стабилността на сектора.
5. Договорна отговорност – страните са обвързани от конкретни клаузи и срокове, а неизпълнението води до правни последици.

Структура на застрахователното право в България

Застрахователното право се дели на публично и частно:

=>Публично застрахователно право

Регулира надзора и стабилността на системата.
Основни институции:

• Комисия за финансов надзор (КФН) – контролира лицензиите, капиталовите изисквания, отчетността и спазването на закона;
  
• Гаранционен фонд – изплаща обезщетения при фалит на застраховател или при липса на ГО;
  
• Министерство на финансите – хармонизира политиките с ЕС.
  

=>Частно застрахователно право

Регулира отношенията между клиента и застрахователя:

• сключване на договора (чл. 380–389 КЗ);
• права и задължения на страните;
• застрахователна премия и сума;
• основания за отказ или регрес;
• прекратяване и обжалване.

Видове застрахователни договори според правото

Според чл. 397 от Кодекса за застраховането, застрахователните договори се делят на:

1. Имуществени застраховки – защита на вещи, активи, бизнес имоти.
   
2. Лични застраховки – живот, злополука, заболяване.
   
3. Застраховки на отговорност – професионална, гражданска, екологична и др.
   
4. Застраховки на финансови рискове – кредити, гаранции, инвестиции.
   

Всеки договор съдържа задължителни реквизити (чл. 380):

• данни за страните;
• предмет на застраховката;
• срок на действие;
• размер на премията;
• застрахователна сума;
• условия и изключения.

Какво защитава застрахователното право

1. Потребителите

• право на ясна и разбираема информация преди подписване;
  
• възможност за отказ от договор в 14-дневен срок при някои застраховки;
  
• защита срещу нелоялни практики;
  
• право на жалба пред КФН и съд.
  

2. Застрахователите

• гарантира им защита при измами или неверни данни от клиента;
  
• дава правна основа за отказ или намаляване на обезщетение;
  
• урежда реда за регрес и възстановяване на платени суми.
  

3. Държавата и обществото

• гарантира стабилност на сектора;
• създава механизми за надзор и превенция на финансови кризи.

Европейски контекст

Българското застрахователно право е напълно хармонизирано с европейските директиви, особено:

• Solvency II – рамка за финансовата стабилност и управление на капитала;
  
• IDD (Insurance Distribution Directive) – правила за професионалната квалификация и етиката на посредниците;
  
• GDPR – защита на личните данни на застрахованите лица.
  

Това означава, че всеки клиент у нас има същите основни права като потребителите във Франция, Германия или Италия.

Ролята на застрахователните брокери и агенти

Брокерите и агентите са задължени по закон да познават застрахователното право и да го прилагат етично.
Те са първата линия на доверие между клиента и системата – обясняват правата и задълженията, предотвратяват грешки и злоупотреби.

Защо всеки трябва да познава основите на застрахователното право

• Защото правото е инструмент за защита, не за усложняване.
  
• Защото незнанието води до грешки – а грешките струват пари.
  
• Защото информираният клиент е по-защитен, а подготвеният брокер – по-успешен.
  

Застрахователното право е не просто нормативен текст – то е рамката на сигурността, в която работят доверие, предвидимост и справедливост.

Използвани официални източници

1. Кодекс за застраховането (КЗ), ДВ бр. 54/2023 – lex.bg
2. Комисия за финансов надзор (КФН) – секция „Застрахователен надзор“ – fsc.bg
3. Европейска комисия – Insurance Distribution Directive (IDD) – europa.eu
4. EIOPA – Solvency II Framework and Guidelines
5. GDPR Regulation (ЕС) 2016/679 – прилагане в застрахователния сектор